Отдавна не съм словоизлиянствала в нета. Емоциите ги бях сложила под капак, но след тези няколко почивни дни почва да прелива. Кофти ден си избра емоцията да прелее, но какво да се прави. При мен все празниците са най-кофти дни от годината. Диагноза ли, е не знам, но на повечето празници съм най-сама. А този празник - съвсем. Ситуацията е от ония, в които хем не си сам, обаче отвътре ти е най-самотно и болно. Понеже не поддадох на манипулация, сега ми се сърдят. Но няма начин, на 31 не могат да те карат насила да правиш неща, които не искаш и не могат да ти държат сметка. Ако могат - значи положението е наистина зле, а преди няколко години си обещах, че толкова зле втори път в живота си няма да позволя да стане.  Хау.

Жена с характер, като времето навън!!!