Постинг
22.12.2007 15:49 -
~ . ~
Автор: indiajane
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1367 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2007 15:50
Прочетен: 1367 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 22.12.2007 15:50
Напоследък... не мога да пиша. Всъщност не мога да пиша отдавна. Месеци, почти година. Не летя. Или пък летя за толкова кратко, че след като се озова на земята не помня, че съм била над облаците. Поставих си срок. До Нова година трябва да извадя отровите от системата си и да продължа без капка страх напред. Всъщност страхът май отдавна го няма. Но и желанието си отиде. Карам просто ей-така. Стъпка по стъпка. Мечтите отдавна са твърде мъгляви, за да ги разчитам. Вместо тях има само усещания, инстинкти. В ония кратки моменти, когато усещам Божественото и леки тръпки преминават по целия ми гръбнак всичко се избистря и настъпва спокойстие. Безстрастно, нито добро, нито лошо, просто спокойствие. Тогава мога да видя по-голямата картина, но това не ме прави по-щастлива. Някои хора искат да знаят. Знанието не е предимство. То е просто знание. Не променя нещата. Понякога ме изкарва от релси. Това, че има план, по-голям от теб. Друг път е успокояващо. Като топла прегръдка на одеало от пух...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол