и коментари към тях

Автор: Кирил Милчев
Арменските извори за късно-античният период са отдавна обект на научен дебат между историците.
Един от най-сериозните руски изследователи Н. Пигулевская в своя труд „Сирийские источники по истории народов СССР” (М.,1941, с.6) основателно отбелязва, че „арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации”. Що се отнася до произхода на арменските царе, още през VІ век  Прокопий Кесарийски отбелязва в своя трактат „За сградите”: „Нека никой не мисли, че Аршакидите са родом арменци, както ни съобщава за това историята на Армения”.

През първите десетилетия на VІ в. Прокопий знае само историята на арменският повествувател Тавстос Бузанд (V в.), която цитира в своя труд „Войната с персите”. Прокопий пише съчинението си „За сградите” към средата на века и очевидно именно по това време той се запознава с арменската история на Мовсес Хоренаци (VІ в.), в която е прокарана идеята, че първите арменски царе били чак от средата на ІІІ в. пр.н.е. - Валаршак и синът му Аршак, които произхождали от династията на партанските Аршакиди.