Eдна част от българското минало през ІV в. и през V в. от н.е. е свързано със създадената в източна и централна Европа хунска империя. Последната е доминирала политически и военно, както в Европа, където двете римски държави са й били „данъкоплатци” (Приск Панийски), така й в Междуречието, където през 395 г. превзема редица градове в Персоармения и сирийските области на Византия (Eдеската хроника, житието на Евтимия и др.).

    В какво е изразява българското присъствие в хунската държава?     То маловажно ли е и ако не е защо отсъства изследване за това присъствие?

    Дълго време, особено през ХХ в., историческата наука в Република България подхождаше срамежливо към тоя въпрос. Причината явно бе повече психологическа, отколкото научна: през ХVІІІ в., ХІХ в. и в началото на ХХ в. в европейската наука е въдворено мнението, че доатиловите хуни са извършили преселение от Жълтата река и Ордос (в северен Китай) и са стигнали до Рейн и Париж (в западна Европа). Те били монглоиди.

           Това мнение днес е ревизирано в сериозната наука, но негов рецидив си остава фразата „велико преселение на народите”, която модерните историци без да конкретизират съдържателно, повтарят по навик...

Останалата част от статията може да намерите ТУК