Прочетен: 5028 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2011 20:12
Левски – Апостолът на свободата
Не е лесно да се пише за личност като Васил Левски. Помня, че когато бях ученичка и учехме за Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Любен Каравелов стояхме притихнали по чиновете и слушахме внимателно разказите за техните премеждия, но това, което учителите ни наричаха „подвиг” за нас беше твърде абстрактно, далечно, отнасяхме го към време, отдавна изтекло и сигурно през главата на повечето ми съученици е минавала мисълта „Е какво толкова, тези неща са станали прди толкова време, защо сега трябва да ги зубрим тези уроци чак в такива подробности.” Много хора дори израстват с тази нагласа и тя остава в съзнанието им дори тогава, когато зазвучат сиренте на 2-ри юни и механично стават прави, докато мислят за съвсем други неща.
Истината е, че приемаме света, в който живеем за даденост и само ако човек се разрови малко повече из историческите документи и многобройните проучвания, ще си даде сметка с цената на какво и за какво са се борили както онези, които наричаме ВЪЗ-РОЖДЕН-ЦИ (не случайно натъртвам на значението на думата), така и дедите ни, възстанали срещу Византийската империя, а също и онези които създадоха (не първата!) българска държава през 681 година. Сред българите винаги е имало идеали и традиции, които са били пазени като истински съкровища, дори когато истинското им значение е потъвало в мистични ритуали. На фона на различните исторически епохи се открояват два идеала, които (поне според мен) помагат на българите да отхвърлят и Византийското иго, и Османското. ...
Цялата статия, включително много цитати от Апостола, които ясно говорят за философията му, прочетете ТУК
Зървайки непознато съмнително лице, беднякът изтърчава на часа в конака ”да обади на властта”. За да получи някой и друг грош, че да залъже гърлата на прегладнялата си челяд.Пророчицата обобщава случката така: „Безкрайно честен, Левски е издаден за пари.”
А какво казва Слава за гроба му? Слава Богу, голяма част от нейните свидетелства са документирани и съхранени, част от които Христо Нанев пази във вид на магнетофонни записи с нейния глас. Суперфеноменът категорично отрича, че гробът на Апостола е в софийската църквица „Св. Петка”, а твърди, че е на стотина метра от някогашното бесило. Тленните му останки, според Севрюкова, са под стълбището на чехословашкото посолство, днес Посолство на Словакия.
Ето какво четем в една от книгите на пловдивския изследовател на Севрюкова: ”Някога това място е било по-ниско с около десетина метра от съвременното ниво. Вледененият труп на обесения е положен в намиращия се някога там естествен овраг от ревностен християнин, измолил да го погребе за няколко жълтици от заптиетата. На плиткия, едва на около педя гроб в премръзналата земя той, боейки се от зоркия поглед на караулещите наблизо турски стражари, не полага кръст, камък или друг обозначителен предмет.”
Какво се случва след това? Наскоро след Освобождението, с новия градоустройствен план на столицата, за да се заравни теренът, без никакви опити за издирване и идентифициране тленните останки на Левски, те набързо са били затрупани с близо десетина метра пръст.
Според Слава Севрюкова, цитирана от писателя Христо Нанев, скелетът на Апостола никога няма да бъде открит и изваден на показ. Навярно е права. Кой днес би посмял да започне проучвателни разкопки заради някакви си ”ненадеждни психотронни сведения”? Особено след случая „Царичина”?
При това пространството на всяко посолство се приема за негова територия. И отново съдбовен парадокс – костите на най-издирвания в Османската империя джингиби продължават все още да бъдат в неизвестност.
18.02.2011 20:16
Дяконе, благодаря на Бог, че те е имало. Поклон.
Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици."
Не е важно къде са костите на Левски, по-важно е да си спомняме сегиз-тогиз за идеалите му!
Дяконе, благодаря на Бог, че те е имало. Поклон.
Аз мисля, че утрешният ден не бива да е за скръб, а повече за размисъл, да видим какво всеки един от нас може да направи за една "свята и чиста република". Прочетете цялата статия в Роден Край :)
18.02.2011 20:37
Не е важно къде са костите на Левски, по-важно е да си спомняме сегиз-тогиз за идеалите му!
За теб може и да не е важно къде са костите дори на майка ти, но за много от нас е важно. И се срамувам, че Даконът няма гроб.
18.02.2011 21:28
А ти, след като не се срамуваш, гордееш ли се с това? И с какво помагаш на България, дребна душицо?
А ти, след като не се срамуваш, гордееш ли се с това? И с какво помагаш на България, дребна душицо?
Заради този коментар въвеждам модерация. Не е редно на тази тема да се води диспут с подобен тон.
Уважаеми господине/госпожо, моята скромна персона (щом настоявате отговор) помага на България с това, че поддържа един от най-големите исторически сайтове в страната - със собствени средства и отделено време- за техническа поддръжка, проучвания, разговори с директори на музеи и най-обикновени хора, които помнят и знаят историята ни. Правя това, за да знае нашето младо чалга поколение за какво са се борили дените, как са живяли, кои са били враговете ни, кои-нашите слабости и силни страни.
Освен това започнах образователен блог за това как можем да живеем еко съобразно, така че да опазим природата и за бъдещите поколения.
Затова наистина не мога да толерирам, когато някой кълне по майка ми под тема, която съм написала за Апостола на свободата и съм отделила от петъчната си вечер време, за да я напиша, вместо да седя вкъщи и да се срамувам, че костите на Левски ги нямало. След като ги няма и аз не мога да направя нищо по въпроса, мисля че е по-добре да разкажа на други хора за какво се е борил той и за какво е умрял, вместо да седя и да се вайкам. Миналото не може да се промени, само бъдещето. И за да запазя позитивното послание, което написах в края на статията си, аз няма да публикувам Вашите анонимни коментари в моя блог.